* * *

Чуден сън: Господ - чудно дърво

Заспала ми е света Неделя,
рано ми, рано, та в неделя;
като заспала сън сънувала,
сред чисто поле само дърво,
дебел тумур, чисто злато,
а клоните му позлатени,
позлатени, посребрени,
че пак тръгнала света Неделя
да отиде в нови черкви,
да разкаже чудна съня
що е съня, сънувала.
Та вървяла, що вървяла,
на пътя среща мало попче.
Отговаря мало попче:
- Ой те тебе, света Недельо,
та къде ми път пътуваш,
път пътуваш, друми друмуваш?
Отговаря света Неделя:
- Аз отивам в нова черква,
да разкажа чудна съня -
що съм съня сънувала,
чисто поля само дърво,
а клоните му позлатени.
Отговаря мало попче:
- Върни се, върни, света Неделъо
само дърво - самси Господ,
а дали му всички светици,
а листа му все мушици,
все мушици, мъртви душици.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014