* * *

Чуден сън: Господ - чудно дърво

Седнала й Божа майка
да вечеря със слънцето,
със слънцето, със месеца.
Свети Гьорги курбан коли,
света Петка служба служи,
свети Петър свеща държи.
Отговаря света Петка:
- Ей те тебе, Божа майко,
нещо ща да се помоля -
я да ми дадеш ключовете,
да отключа бял Божи рай,
да си видя мъртви души,
сиромаси и богати,
и богати, и хаджии!
Отговаря Божа майка:
- Ей те тебе, света Петка,
аз ща тебе да науча;
я да идеш у дома си,
да се умиеш и оплетеш,
премени се в чисти дрехи
и си вземи до две свещи,
та си иди вов черкова,
пред Бога свещи да запалиш,
на Бога да се помолиш!
Послуша я света Петка,
че отиде у дома си,
ем се уми, ем се оплете,
премени се в чисти дрехи
и си увзе до две свещи,
па отиде вов черкова,
та запали до две свещи,
прекръсти се, поклони се
и се верно помолила.
Па отиде света Петка,
па отиде при Божа майка,
че му даде ключовете,
та отключи бял Божи рай.
Че си влезе света Петка,
да си ходи из Божи рай,
да си гледа мъртви души,
сиромаси и богати,
и богати, и хаджии.
Съде ходи света Петка,
да си гледа мъртви души,
сиромаси и богати,
и богати, и хаджии.
Пред богати куп имане,
пред хаджии злато, сребро,
пред сиромаси по софрица,
по софрица, по питица,
на питица по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят все богати,
все богати, все хаджии:
- Ей ви вазе, сиромаси,
на ви на вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица!
Отговарят сиромаси:
- Ей ви вазе, все богати,
все богати, все хаджии,
тука не ще куп имане,
куп имане - злато, сребро;
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия;
тука викат: "Яжте, пийте!"
Още ходи света Петка,
че си ходи из бял Божи рай,
съде ходи и си видя,
всичко видя и си позна,
само едно не познала,
що ми беше всред Божи рай,
всред Божи рай злато дърво,
на върха му буен кошер,
ту се вдига, ту се слага,
никак на земя не пада,
окол дърво малки мухи.
Па излезе света Петка,
че отиде при Божа майка.
Отговаря Божа майка:
- Ей те тебе, света Петка,
ще те питам, да ми кажеш,
като ходи из бял Божи рай,
щото видя, все ли позна?
Отговаря света Петка:
- Ей те тебе, Божа майко,
щото видях, всичко познах,
сиромаси и богати,
и богати, и хаджии;
пред богати куп имане,
пред хаджии злато, сребро;
пред сиромаси по софрица,
на софрица по питица,
на питица по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят все богати,
все богати и хаджии:
"Ей ви вазе, сиромаси,
на ви на вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица!"
Отговарят сиромаси:
"Ей ви вазе, все богати,
все богати, все хаджии,
тука не ще куп имане,
куп имане - злато, сребро,
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия,
тука викат: "Яжте, пийте!"
Още видях и не познах
среди Божи рай златно дърво,
на върха му буен кошер,
ту се вдига, ту се слага,
никак на земя не пада,
окол дърво малки мухи -
него не можах да позная...
Отговаря Божа майка:
- Ей те тебе, света Петко,
що е всред Божи рай,
всред Божи рай златно дърво,
то си е самси Господ,
та що са в кошер малки мухи,
то са деца некръстени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014