* * *

Чуден сън: Господ - чудно дърво

Заспала ми е света Неделя -
рано ми рано, та в неделя.
Кат заспала сън сънила,
че в полето само дърво,
само дърво ябълчево,
дебелото му - сухо сребро,
а далите - позлатени,
а листата - маламени.
Че се сепна, събуди се,
че си тръгна из дългом пътя,
дългом пътя, равни друми,
да отива в нови черкови,
нови черкови, манастири,
да разкаже чудна съня,
що е съня сънувала.
Га й вървяла, що й вървяла,
на път срещна мало попче.
Мало попче отговаря:
- Дългом и с добро, света Недельо,
тъй къде ми път пътуваш,
път пътуваш, друм друмуваш?
Отговаря света Неделя:
- Ой те тебе, малом попче,
аз отивам в нови черкови,
нови черкови, манастири,
да разкажа чудна съня,
що съм съня сънувала,
че в полето само дърво,
само дърво ябълчево,
дебелото му - сухо сребро,
а далите - позлатени,
листата - маламени.
Отговаря малом попче:
- Ой те тебе, света Недельо,
остаряла си, побеляла си,
толкова ли не се сещаш?
Дебелото му - самси Господ,
а далите - всички светци,
пък листата - дребни звезди,
дребни звезди по небето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014