* * *

Чуден сън: Господ - чудно дърво

Как си легна хубава Бяла,
хубава Бяла, бял гражданке,
нависоко, на чардаци,
на дебело, на дюшеци.
Га си легна, сън заюсна,
в съня видя равно поле,
във полето сухо дърво,
дебелото му посребрено,
клонето му позлатено.
Как се сепна хубава Бяла,
та заюсна чуйна съня
и си хвана дългум пътя
да отива тука й долу,
тука й долу в манастири,
да прикаже чуйна съня,
чуйна съня и видяна.
На път срещна граматици,
отговарят граматици:
- Ой те тебе, хубава Бяла,
на къде си път пътуваш,
път пътуваш, друм друмуваш?
Отговаря хубава Бяла:
- Ой ви вие, граматици,
я отивам тука й долу,
тука й долу в манастири
да прикажа чуйна съня,
чуйна съня и видяна.
Как си легнах снощи вечер,
на високо, на чардаци,
на дебело, на дюшеци,
в съня видях бяло поле,
във полето сухо дърво,
дебелото му посребрено,
клонето му позлатено.
Отговарят граматици:
- Ой те тебе, хубава Бяло,
толко ли си сън не сещаш?
Равно поле - синьо небе,
я дървото - самси Господ,
клонето му - всички светци,
а листето - дребни звезди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014