* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Стъпил Добри на бял камък)

Добри седи, Добри седи на бял мраморен камък,
та си пълни пушка арнаутска
да умери сиви гургулички.
Не умери сиви гургулички,
умери се в клетото си сърце.
Провикна се от Стара планина:
- Я, мор, маме, стара маме,
дето умра, мила мамо, там ме закопайте;
на глава ми, мила мамо, цвете да посейте;
из уста ми, мила мамо, чешма извадете;
на сърце ми, мила мамо, черква направете;
на крака ми, мила мамо, върби да посейте.
Кога мине, кога мине моят темен аскер,
който й весел, мила мамо, цвете ще откъсне;
който й жаден, мила мамо, водица да попийне;
кой християн, в черкова ще иде;
който й морен, под върба ще седне
и да рече: "Бог да прости Добря,
Бог да прости тойзи добър юнак,
гдето й умрял, гдето й тука починал!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015