* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Провикна се Дена мома, Коладе ле,
на Денини равни ми двори, Коладе ле,
че си има хранен кон,
хранен кон, ален кон.
Изведе го да го пои,
напои го, завърти го,
завърти го, разигра го,
разигра го, изтърва го.
Изпровикна се Дена мома:
- Кой е юнак над юнаци,
да ми улови хранен кон,
хранен кон, ален кон,
ще го даря добра дара,
добра дара, тънка риза,
тънка риза, копринена.
Никой от нийде не се нае,
най се нае Денино либе,
завърти го, улови го,
закара го в Денини двори.
Кон похлопа, кон потропа,
да излезе Дена мома.
Не излезе Дена мома,
най излезе Денина буля:
- Ще те дарим добра дара,
тънка риза, копринена.
- Аз не искам тънка риза,
тънка риза, копринена,
най си искам Дена мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013