* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Какво е чудо станало,
долу ми, долу в Увата,
за Цвета малък Манчова,
дето я коня утрепа
преди Великден една неделя.
Бързала й дрехи за Великден,
бързала й, избързала ги й -
сукмана, бялата бялка,
пояса, витите куки,
патите петтяв клончета
и ги на стифа метнала,
и на буля си думала:
- Бульо ма, братовице ма,
я излез, бульо, да видиш
нашите къщи високи,
на нашата стива голяма,
какво е цвете цъфнало:
сукмана - бялата бялка,
пояса - витите куки,
патите - петтяв клончета.
Буля ми каил не стана,
буля ми дума Калино:
- Калино Цвете, зълво льо,
не гледай, зълво дрехите,
ами какво бате ти поръча,
кончето да му напоиш.
Цвета в обори влезе,
че му конче изкарала,
на ръка юмлек хвърлила.
Пусто се конче подплаши,
повлече Цвета хубава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013