* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Янкин брат Янки думаше:
- Янке мо, сестро по-малка,
кончето, кончето ми е зобено,
зобено, не е поено.
Хайде да го, сестро, напоиш!
Че стана, че стана Янка, отиде,
изведе конче хранено,
завърза синджир за ръка,
хем върви, хем върви Янка, хем пее.
Ах, че се конче изплаши,
право се конче изправи,
повлече, повлече Янка хубава.
Тогаз се Янка провикна:
- Къде си, братко, да дойдеш,
синджира, синджира да ми отвържеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013