* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Попасла ми й, Дойне ле, Дойна мома,
Дойне ле, Добро льо, малка моме,
попасла е братово конче.
Кат го й пасла, шитом шила,
шитом шила шарен ръкав.
Че си изтърва, братум конче,
че го изтърва в бяла Дунава.
Спровикна се Дойна мома.
Дочули я от три села,
от три села, триста момка,
нагазили бяла Дунава
да си ловят братум конче.
Щом да излязат, от тристата,
от тристата - току тримца.
Чудом чуди сама Дойна,
каква дарба да ги дари.
Първи дари шарен ръкав,
втори дари братум конче,
трети дари сама Дойна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013