* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Разшета се малка мома, Коладе ле,
малка мома, Иванова сестра, Коладе ле,
да си пои братум коня,
братум коня, хранен коня.
Че го изведе татък долу,
татък долу на напоя,
на напоя в тих бял Дунав.
Малка мома, Иванова сестра,
талаз бие, кон се сяпва,
че си отърва братум коня.
Малка мома покрай тича,
покрай тича, гласом вика:
- Ой ви вази, гемиджии,
гемиджии, лодаджии,
я вардете, да загърнем,
да загърнем тих бял Дунав,
да си хванем братум коня,
братум коня, хранен коня.
Ще даря с добра дарба,
добра дарба от малка мома.
Гемиджии туй зачуха,
че хванаха добра коня,
изведоха накрай Дунав,
на сух пясък, на бял камък.
Че си стъпи малка мома,
че си стъпи на бял камък,
на братум коня, хранен коня,
па се гласом тя провикна:
- Крава вола надорава,
мома момъка надлъгва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013