* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Провикна се Дана мома, Коладе ле,
че си има хранена коня, Коладе ле,
хранена коня, алена коня.
Изведе го да го пои, напои го,
напои го, завърти го
из момино ми, равно ми двори.
Завърти го, разигра го,
разигра го, изтърва го.
Виком вика, тичом тича:
- Кой е юнак над юнаци,
да ми улови хранена коня,
хранена коня, алена коня?
Ще го даря добра дарба,
добра дарба, тънка риза,
тънка риза, копринена.
Никой нийде не се нае,
най се нае Донино любе
да й улови хранена коня.
Завърти го, улови го,
закара го у Данино двори.
Той похлопа, кон потропа.
Не излезе Дана мома,
най си излезе Данина буля:
- Ще те дарим добра дарба,
тънка риза копринена.
Отговаря Данино любе:
- Аз не искам тънка риза,
най си искам Дана мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013