* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Излязла беше Дена мома,
Дено льо, моме ле, Коладе ле,
да си напои братов коня,
братов коня на тих бял Дунав.
Насреща иде една гемийка,
една гемийка - тясна и малка.
В гемийката все отбор момци.
Едно момче, клето гърче,
право стана, ръце плесна,
ръце плесна, кон се сепна.
Че си изтърва Дена мома,
че си изтърва братовия кон,
че отиде сред тих бял Дунав.
Проговаря Дена мома:
- Ой, ви вази, все отбор момци,
кой се ще от вас юнак намери
да отиде сред тих бял Дунав,
да си улови братовия ми кон.
Ще го даря с добри дарове,
добри дарове - тънка риза,
тънка риза - копринена.
Не се е наел ни един юнак,
най се е наело Денино либе.
Че си отиде сред тих бял Дунав,
че си улови братов кон,
че го закара на Денини порти.
Че си е излязла Дена мома,
да го дари с добри дарове,
добри дарове - тънка риза;
дарява, дарява, конче поема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013