* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Какво е чудо станало,
в Ичлери село голямо,
чорбажи Цвята Нанюва,
дето я коня утрепал.
Тя е за Великден бързала,
сукманя, бялата бялиа,
полите пеперудите,
деветях куки пояса,
престилки шити, алени.
Бързала, изкарала ги,
и ги във къщи увнела,
че си на дрехите легнала,
и на буля си думаше:
- Я ела, бульо, погледай
нашата къща голяма,
како е цвете цъфнало,
и ясно слънце огряло.
Буля на Цвята думаше:
- Калино Цвято, булина,
остави тази работа,
сега се дрехи не гледат.
Како заръча бате ти,
кончето да му напоиш,
напоиш, да го назобиш.
Цвята була си послуша,
увлезе в тъмни яхъри,
изкара конче хранено,
на кладенец го заведе,
на ръка юльмек прехвърли
със кофа вода да вади.
Кофа се й сянка мярнало,
че се кончето подплаши,
хукнало й конче да бяга,
Цвята подире влечеше,
три пъти село обиколи.
Цветинто бялото лице
в черни е кърви облято,
Цветинта русата коса
със бял е бодил лепена.
Цветинта старата майка,
плачеше и нареждаше:
- Туй ли ти, Цвято, Великден!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013