* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Какъв е помен станал
в Инджекьово село голямо.
Цвета ми, малък Манчова,
дето я коня утрепа.
Цвета е дрехи зашила,
за Великден ги бързала -
чукманя с белите билки,
полите - витите куки,
престилка - новата мода,
новата мода, ветия юрнек.
Бързала, избързала ги,
че ги на дрешник наредила
и на буля си повикала:
- Буле ма, братовице ма,
я ела, буле, погледай
в нашата горна къща,
какво е слънце огряло.
Буля на Цвета думаше:
- Не гледай, зълве, дрехите,
най-гледай, зълво, времето,
кое е време станало...
Какво заръча брата ти -
кончето му да назобиш
и навреме да напоиш.
Цвета си дрехи сгънала,
че ги в сандъка вдигнала,
че си конче назобила
и си конче отвързала,
на ръка юлмек хвърлила,
че си бакъри сключила,
отишла конче да напои.
Конче се към вода наведе,
наведе, вода да пие.
Цвета бакъри остави;
пусти бакъри издрънкали,
че са конче подплашили.
Хукнало конче да бяга,
а че си Цвета повлече.
Цветината руса коса
от плет се на плет биеше,
три пъти селото обиколи.
Най-после конче минало
през село, край дюкяните.
Цветин чичо на дюкян стоеше,
хукнал конче да спира.
Доде си конче повъзпре,
Цветината дясна ръчица
от рамото се отскубнала.
Цвета на път остана,
конче си у тях отиде
със юлмек хвърлен на ръка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013