* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Бързала е Цвята, Цвято ле,
сукмана да си изкара,
сукмана, алена диря.
Тя си сукмана изкара
и го на стена метнала,
та на буля си извика:
- Я излез, бульо, навънка,
да видиш слънце огряло,
на нашата стена висока.
Буля й навън излязла
и й сукмана видяла,
та си на Цвята думаше:
- Калино, Цвято буляна,
миличка зълва на буля,
бате ти отиде на пазар,
заръча коня да поим.
Иди му конче напои!
Цвята остави сукмана,
отиде коня да пои,
на тихи, бели Дунава.
Прехвърли юлмек на ръка
и се в Дунава загледа.
Гледала й Цвята,
мрената риба как играе,
как играе, как се прехвърля.
Хранен се коня подплаши,
че си ми Цвята повлече,
три пъти село обиколи.
Тъй ли бе юлар ибришим,
та се от ръка не откъсна,
дясна й ръка измъкна.
Коня в двора си влезе.
Де го видяла буля й,
викнала, та заплакала:
- Калино, Цвято буляна,
миличка зълва на буля,
как на батя ти ще кажа?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013