* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Янкин брат Янки думаше:
- Янке ле, сестро по-малка,
кончето ми е зобено,
зобено, а не поено,
иди го, Янке, напои.
Янка си нищо не каза,
че стана Янка, отиде,
изведе конче зобено,
зобено, а не поено,
завърза синджир на ръка,
хем върви Янка, хем пее.
От какво се конче подплаши,
право се на крака изправи,
повлече Янка хубава.
Ах, че се Янка изпровикна:
- Къде си, братко, накъде,
да дойдеш, братко, да дойдеш,
от конче да ме отървеш,
ръцете да ми отвържеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013