* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Огреяла ясна звезда
на бел Дунав, на бел камик.
Не е била ясна звезда,
най ми била малка мома.
Брату коня вода пои,
кон се сече, та отече,
та преплува през бял Дунав.
Насреща му гемиджии,
а мома се провикнала:
- Гемиджии, братя мои,
я пливнете през бял Дунав,
та хванете, братя, коня!
Гемиджии ич не чуват.
А мома се провикнала:
- Гемиджии, братя мои,
я пливнете през бял Дунав,
та хванете, братя, коня,
ке ви дадем добра дара,
добра дара - златен пръстен!
Гемиджии ич не чуват.
А мома повторила:
- Джимиджии, братя мои,
я пливнете през бел Дунав,
ке ви дарим добра дара,
добра дара - ален гердан,
ален гердан от гърлото!
Гемиджии ич не чуват.
А мома се провикнала:
- Гемиджии, братя мои,
я пливнете през бел Дунав,
та хванете брату коня,
ке ви дам добра дара,
добра дара, малка мома.
Тоз час рипна най-малото,
най-малото гемиджийче,
та пливна през бел Дунав,
та хвана брато коня,
па си взе малка мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013