* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Бързала е Цвета, Цвето мо,
за Великден, за втория ден,
сукмана - бялото корито,
престилка мармарудена,
пояса - двата гълъба.
Бързала и ги сбързала,
и ги на дрешник метнала,
и на буля си извикала:
- Бульо ле, бульо миличка,
я ела, бульо, погледай,
какво е цвете цъфнало,
бял ми, червен трендафил.
Буля на Цвета думаше:
- Не гледай, зълво, цветето,
най-гледай, зълво, кончето,
бате ти, Цвето, заръча,
кончето да му напоиш,
напоиш, още назобиш.
Цвета си конче поведе
и взема кофа на ръка,
и на кладенец отиде.
Извади кофа и повтори,
пуста е кофа издрънчала,
пусто се конче подплаши,
три пъти село обиколи.
Цветините кърпи и дюлбени,
те са по тръни останали.
Цветината стара майчица,
три пъти пада и става,
дорде до Цвета да иде,
ала е Цвета умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013