* * *

Сестра отравя болния си брат

- Бре, Дойке, назлим Дойке,
ти га си втяла любов да любиш,
любов да любиш, брата да немаш,
а ти не си дошла мене да питаш,
мене да питаш, аз да ти кажа,
аз да ти кажа биле за брата.
Я пойди, пойди у гора зелена,
тамо си има зелени габер,
низ габерот има сумовит камен,
низ каменот има две люти змии,
ти да ги фатиш, хем да ги вързиш,
ти да ги вързиш сос зелен гайтан,
те да си пуснат зелен ми фармак,
ти да го избериш у нов зелен бърдак,
та га си дойде брат ти от нивата,
ти да му дадеш люта ракия да пий,
и по люта ракия - зелен бърдак вода,
тогай брат ти ке се отрови.
И та да се зе, да отиде,
да отиде у гора зелена,
тамо си найде зелен ми габер,
да си поздигна сумовит камен,
тамо си фати две люти змии,
та да хи върза сос зелен гайтан,
те си пуснаха зелен фармак,
та да го избера у зелен бърдак.
Та га е дошел брат й от нива,
те да си седнаха да вечерат,
та да му вели, лю му говори:
- Бре, на ти, брате, люта ракия,
уморен си от нива, да се напиеш!
Я той й вели, хем й говори:
- Мар, пий си, сестро, си по-голяма.
- Варай, брате, ти милин брате,
аз не съм голяма, голям е Господ!
Да си я послуша неговата сестра,
та си взема сирак люта ракия,
да здигна, беше напил много,
здигна и зелен бърдак сос вода.
Като се напи, му попари,
и дур да си извади бърдак от уста,
на нему душа му излезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013