* * *

Сестра отравя болния си брат

Разболял ми се Маринкин братец, Коладе ле,
мари, Маринке, хубава моме, Коладе ле,
девет години болен лежал,
нито умира, нито оздравя.
Че си поиска чаша с водица,
тя се направи да не го чуе.
Че си прескочи в равна градина,
че си повдигна мраморна плоча,
че си извади змия усойка,
че я проряза с копринен конец,
че я преметна на стряхата.
Вятър я вее, слънце я грее.
Че си подложи сребърна чаша,
че са натекли дор три ми капки,
дор три ми капки силна отрова,
че ги поднес на братеца си.
Два пъти глътна, три пъти викна:
- Мари, Маринке, хубаво моме,
по ли ти е драго, драго, по-драго,
либе да любиш, ил братец да нямаш?
Че отговаря мома Маринка:
- По ми е драго, драго, по-драго,
любе да любя, братец да нямам,
братец до негде, любе до сегде.
Ний от тука, здравето тука!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013