* * *

Сестра отравя болния си брат

- Че драго ли ти е, по-драго, Коладе ле,
мари, Маринке, хубава моме, Коладе ле,
любе да любиш, братец да нямаш?
- Зер че ми е драго и по-драго,
либе да любя, братец да нямам.
Мене ми доде, доде, дотегна,
на мили братец порти да отварям,
на стар бащица стол да подлагам!
Че си вземала лозна мотичка,
че се прехвърли у мала градинка,
че си надигна мраморна плоча,
че си извади сойна зъмица,
хем я извади, хем я убила;
че я преметна на чантията,
че си вземала мерната чаша,
хем я вземала, хем я подложила -
слънцето пече, отровата тече...
Че си наточи люта отрова,
че се спровикна мома Маринка:
- Я пий, бате, от мойта ракия,
колкот я пиеш, по-сладка става.
Тъй си отрови милия братец,
дет не й дава либе да люби.
Колкот звезди по небето,
толкоз здраве на тез хора;
колкот трева по полето,
толкоз имот на тез хора!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013