* * *

Сестра отравя болния си брат

- Че драго ли ти й, драго, по-драго, Коладе ле,
мари, Маринке, хубава моме, Коладе ле,
любе да любиш, братец да нямаш,
братец да нямаш, баща да нямаш?
Че се изпровикна малка мома:
- Зер че ми й драго, драго, по-драго,
любе да любя, братец да нямам,
братец да нямам, баща да нямам.
Мене ми й додя, додя, дотегна,
вечер на братец да отговарям,
на стар бащица стол да подлагам.
Че си й вземала мома Маринка,
че си й вземала лозна мотика,
че се преметна в равна градинка,
у градинчица, под калинчица,
че си повдигна мраморна плоча,
че си убила сойна зъмчица,
че я преметна на чантията,
че си подложи шар'ната чаша,
че се източи змеино биле.
Че се изпровикна мома Маринка:
- Байно ле, байно, бачо Иване,
я на ти, бачо, от нашта ракия -
колкото сладка, по-сладка става...
Тъй си отрови милия братец,
дет' не й дава любе да люби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013