* * *

Сестра отравя болния си брат

Разболял се е Маринкин братец,
мари, Маринке, хубава момне ле,
лежал ми два дни, три дни,
три месеца, три години,
та поискал студна вода,
студна вода от нова чешма,
от нова чешма с медено канче.
Че си стана Маринчица,
че си отиде у малка градина,
че си надигна мрамор плоча,
че си хвана усойна змия,
усойна змия - пепелешка,
пепелешка, отровишка.
Че я отнесе в малка къща,
покачи я на клечката,
че си бръкна у джобовете,
извади си остра ножка,
че си отряза змейна глава,
та си извади злата пара,
че подложи под усойна глава,
че капнаха две-три капки,
две-три капки зехир и пелин,
че поднесе на милин братец,
да си пийне, да си глътне.
Веднъж глътна, два пъти викна,
два пъти викна, три пъти ритна
и на Бога душа предаде.
Тебе пеем, Бога молим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013