* * *

Сестра отравя болния си брат

Турчин Маринка тихом говори:
- Я, мор, Маринке, самбулдър къзъм,
ще ли ме вземеш, яли ме лъжеш?
Тихом говори мома Маринка.
- Я жа те взема, брат ми не дава,
брат ми най-малкия, брат ми Иванчо!
Турчин Маринка тихом говори:
- Я, мор, Маринке, хитра гадинке,
и таз ли ука да те науча?!
Баща ти има горна градинка,
в градинка има бял гюл трендафил,
до трендафила бял столов камък,
под камък лежи зъмя усойна,
вдигни камъка, смажи зъмята,
тя ще накапе люта отрова.
Иванчо ж' иде да оре и да сей,
вечер ш'си дойде морно и потно,
морно и потно, гладно и жадно,
то жа поиска вода студена,
не му подавай вода студена,
най му налей вино с отрова,
нека да изпий, да се отрови.
Мома Маринка турчин послуша,
че отиде в горна градинка
до трендафила, вдигна камъка,
смаза зъмята, тя й накапала
трийсдевет капки (2) люта отрова,
и ги Маринка в чаша събрала.
Иванчо отиде да оре и сей,
вечер си иде морно и потно,
морно и потно, гладно и жадно,
и тъй поиска вода студена.
Сестра Маринка не му й подала
вода студена, най му й наляла
вино с отрова. Както наляла
и му подала: "Я вземи, братко,
вземи, че изпий, че ти си, Иванчо,
морен и потен, гладен и жаден!"
Иванчо дума: "Сестро Маринке,
я вдигни чаша, чаша наздраве,
нали си, сестро, ти по-голяма!"
Маринка дума: "Я вземи, братко,
вземи, изпий я, че ти си, братко,
морен и потен, гладен и жаден."
Иванчо дума: "Сестро Маринке,
я вдигни чаша, чаша наздраве,
нали си, сестро, ти по-голяма."
Туги Маринка вдигнала й чаша,
вдигнала й чаша вино с отрова.
Както го изпила и се отрови,
и се изясно тя провикнала:
- Душа му място нийде да няма,
кой го залиби турската вяра,
турската вяра, вяра проклета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013