* * *

Сестра отравя болния си брат

- Мари, Андъзо, бяла Андъзо,
мари, Андъзо, сен булгар къзъм!
Като ме любиш, що не ми кажеш,
що не ми кажеш, ще ли ме вземеш?
Отговаряше бяла Андъза:
- Бре, ой те тебе, турчин Алия!
Аз ще те взема, брат ме не дава,
брат ме не дава, щото й по-голям,
щото й по-голям и на друга вяра!
Отговаряше турчин Алия:
- Мари, Андъзо, бяла Андъзо,
отрови брат си, че вземи мене!
Отговаряше бяла Андъза:
- Как да го отровя, турчин Алия?
Той пак й дума, дума, хортува:
- Той ще си дойде морен от нивата,
ти ще му сложиш да обядува,
той ще поиска вода да пий,
ти му наточи вино червено,
че пусни в вино бяла отрова.
Отговаряше бяла Андъза:
- Бре, ой те тебе, турчин Алия,
той ще ми рече: "Пий, сестро, напред!"
Отговаряше турчин Алия:
- Пък ти му речи: "Пий, братко, напред,
пий, братко, напред, аз съм по-малка!"
И той си дойде морен от нивата,
тя му сложила да обядува,
той й поиска вода да пий,
тя му натока вино червено,
че пусна в вино бяла отрова,
и му удаде вино да пий.
Той вдигна, изпи го, и викна, заплака:
- Мър, сестро, сестро, мъри, душманке!
Що ме отрови, кой те накара?
Отговаряше бяла Андъза:
- Бре, ой те тебе, бре, мили братко!
Бре, ме накара турчин Алия,
тебе да отровя, него да взема...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013