* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

Драгано, Драгано,
бре, мари, малка моме,
слънцето трепера,
трепера, захода,
зад гора зелена,
зад поле широко.
Всичките дойдоха,
всичките любета,
мойто първо любе,
що стори, не дойде?
Дали болен лежи,
или болен гледа,
или друм не знае,
или го фатиха
върли кърджалии?
Кютек го бъхтаха,
глоба го глобиха,
глоба - двеста гроша,
двеста и двадесте.
Нека хак да му е,
нека герек му е,
и мърва му беше!
Не му бяха драги,
църнооките моми,
църнооки, пъстрооки!
Ми му беше драга,
труцка бърза коня,
и пушка бойлия,
и сабя френгия,
и чифте пищови,
хайдутин да стане,
низ гора да ходи,
с турци да се бие,
с турци, с кърджалии!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013