|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
- Оти не доодаш, лудо ле,
оти не доодаш,
на наште сбиралки, лудо ле,
на наште седянки?
Дали коня немаш,
или път не знаеш?
- И коня си имам, момне ле,
и два пътя зная.
Аз бях дошел снощи, момне ле,
отдалече гледах,
при тебе не дойдох.
При тебе седяха
две чужди момчета,
ръки ти виеха,
гривни ти туряха,
пръсти ти кършеха,
пръстен ти взимаха!
- Доодай, доодай, лудо ле,
хатър немой гледа.
Това не бе мене, лудо ле,
две чужди момчета,
на си бяха мене,
лелини синове, (2)
първи братовчеди!
Теслим, Малгарско - Турция; седенкарска (Стоин-ИЗТр., № 1107
- "Защо не дохождаш?"; =БНТ 6, с. 401); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|