* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

Петлите пеха, мамо, и повториха,
а мойто либе, мамо, още го няма.
Нема го, мамо, нема и да дойде,
че са го спрели долнокрайки моми.
Петлите пеха и повториха,
менците дрънкат, мамо, по кладенците.
А мойто либе, мамо, още го няма,
няма го, майко, няма и да дойде.
Момите им са, мамо, щипани кокошки,
а ергените шугави мулета.
Нема ли го, майко, нема и да дойде,
че са го спрели, мамо, горнокрайки моми.
Момите им са, мамо, сиви гълъбици,
а ергените, мамо, зобени кончета.
Нема ли го, мамо, нема и да дойде,
че са го спрели, мамо, горнокрайки моми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013