* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Либе, либе, първо либе,
как траеш, та не дойдеш,
твойто сърце каменно ли е,
каменно ли е, дървено ли е?
Да би камък пръснало би,
да би дърво треснало би.
- Либе, либе, първо либе,
нали знаеш, че съм ратай,
денем седя на дюгянче,
вечер паса врано конче.
- Либе, либе, първо либе,
и туй ли да те науча -
забий колче, вържи конче,
па си ела на седянка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013