|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
Драгано, Драганке,
мари, малка моме,
слънцето трепера,
трепера, захода
зад гора зелена,
зад поле широко.
Всичките дойдоха,
всичките любета.
Мойто първо любе,
що стана, не дойде...
Дали болен лежи,
или болен гледа,
или друм не знае,
или го фатиха
върлите хайдукье,
върли ми кърджали,
кютек го бъхтали,
глоба го глобили,
глоба - двеста гроша,
двеста и двадесте...
Яко, хак му беше,
още мърва му бе,
че н' му беха драги
църнооките моми, (2)
църнооки, пъстрооки,
ями му беше драга
труцка бърза коня (2)
и чифте пищови.
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр, № 1109 - "Любето й
няма").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|