* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Девойче, девойче, бре, милно хубаво,
бре, милно хубаво, хубаво, гиздаво,
сънце на захода, мрак по поле пайгя,
невести поодат на вода да идат,
на вода да идат, вода да донесат,
я девойче чека, вечер по вечера
и по ладовина, и по месечина.
Една вечер дойде, нищо не видело,
салти е видело мътна вода тече:
- Боже, мили Боже, що е вода грешна?
Що е вода грешна, та си мътна тече?
Друга вечер ойде, нищо не видело,
сал ти е видело гора повехнала,
гора повехнала, шумя окапали:
- Боже, мили Боже, що е гора грешна,
та е повехнала, шумя окапали?
Трекя вечер ойде нищо не видело,
салти е видело на чешмата седе,
на чешмата седе едно лудо-младо:
- Море, лудо-младо, защо тука седиш,
дали път не знаеш или коня немаш?
- Девойче, девойче, бре, милно хубаво,
до два пътя зная, до два коня имам,
верен другар немам, айде ти сос мене!
Айде ти сос мене другар да ми бидеш!
- Море, лудо-младо, постой и почекай,
до дома да идам, мама да попитам.
- Девойче, девойче, не питай майка ти,
ти си моя, моя, веке не те пущам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013