|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
Слънце ми захожда
зад гора зелена,
зад Пирин планина,
юнак на друм стои.
Девойка помина,
на юнак сборува:
- Що стоиш, що чакаш?
Дали си път не знаеш,
дали си коня ньемаш,
или си другар ньемаш?
- Девойко, девойко,
дюльбер севдалийко,
я си пътя зная,
я си коня имам,
йем си другар ньемам,
йела ме предрожи.
Девойка говори:
- Юначе, юначе,
я те тьебе не знам
каква вяра вериш,
йели си кавурин,
йели си потурчин...
Гоце Делчев; инф. преселн. от Егридере, Драмско; седенкарска
(НПЮзБ 1, № 480 - "Девойка не знае момък от коя е вяра").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|