* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Защо ми се, либе, сърдиш,
сърдиш, либе, не дохаждаш,
дали, либе, път не знаеш,
ели конче немаш?
- До два друма знаех, либе,
и конче бе, либе, тука.
Снощи минах покрай вазе,
ти стоеше на портата
и приказваш с друго либе.
Азе минах и ти рекох,
и ти рекох "Добър вечер",
ти ми нищо не отговори,
азе заминах, та отидох,
та отидох у дома си,
та си влязох във собето,
във собето, на одрето
и запалих кандилото,
и започнах да са моля:
"Гръмни, Боже, убий мене,
да не гледам мойто либе
в чужди ръце удадено,
удадено, продадено!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013