|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
- Чим ми не дойде, любе ле, снощи на межата,
снощи на межата и на попрелката?
Дали път не знаеш, или конче вямаш?
- Два си коня имах, Маринко, три си пътя знаех,
ам когато доех на вашите порти,
там те найдех с тримина момчета,
и ми играехте със сребърния пръстен -
от пръсти на пръсти, та на твойте пръсти;
ябълка играехте от скути на скути,
от скути на скути, пак на твойте скути...
- Прости си ми, прости, любе ле, и пак си ме вземи!...
- Нито ще ти простя, Маринко, нито ще те взема!
Габрово, Ксантийско - Гърция, зап. в Пловдив; седенкарска (Коруев,
с. 265, № 29); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|