|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
- Защо ми се сърдиш, любе, защо не доваждаш,
снощи вечер, мило либе, по-първия вечер -
дали коня нямаш, любе, или друм не знаеш?
- До два коня имам, любе, до два друма зная!
Аз съм сърдит, мило любе, за предната вечер!
Снощи минах, мило любе, край вашта градинка,
ти стоеше, мило любе, между два ергена,
ти стоеше, първо любе, между два ергена -
първия ти, мило любе, руса коса държи,
втория ти, първо любе, целувки придава...
И затуй се сърдя, любе, затуй не доваждам!
Бяла черква, Павликенско; седенкарска (СбНУ 38/1930, № 101 -
"Лекомислено либе").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|