|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
- Либе, либе, първо либе,
как се страйваш, та не дойдеш,
твойто сърце камък ли е,
камък да е - пръснало би!
- Либе, либе, първо либе,
нали знаеш, че съм ратай?
Денем седя на дюкянче,
вечер паса врано конче.
- Либе, либе, първо либе,
и това ли не се сещаш?
Забий колче, вържи конче,
па си ела на седянка!
неуточнено (Стоин-Песнопойка, № 157; =Осинин, Дърво, с. 98).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|