|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?
- Що си ми сърдито, мило либе,
та ми не говориш?
Дали врано конче нямаш,
или друм не знаеш?
Отговаря мило либе:
- Врано конче имам,
до три друма зная.
Нало съм сърдито, либе,
за онази вечер.
Снощи минах, мило либе,
край вашите двори,
ти стоеше, мило либе,
насред двори,
руса коса решеше, либе,
към мене гледаше, либе,
а на други говореше.
Мен ми е жалко, либе,
жалко и тежко,
аз да те любя, либе,
друг да те вземе.
Друг да те вземе, либе,
с друг живот да караш.
Аспарухово, Ломско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
|