* * *

Мома се чуди защо либето й се бави за седянка?

- Защо ми се сърдиш, либе ле,
защо ми се гневиш,
у дома не дохождаш, либе,
у дома на седянка,
у дома на белянка?
Дали път не знаеш, либе,
или конче нямаш?
Отговаря Добриното първо либе:
- Дор два пътя зная, Добро,
дор два коня имам.
Снощи и аз отидох, Добро,
на студен кладенец
конче да си поя, Добро,
с вода студена.
Тебе там заварих, Добро,
и аз те попитах:
"Ще ли да имаме, Добро ле,
довечера седянка?"
Ти ми каза, Добро либе:
"Утре голям празник,
седенки не биват!"
И аз си легнах, Добро либе,
още от вечеря;
пробудих се, Добро либе,
среди полунощи.
И аз навън излязох, Добро,
селото екнало от твоите песни.
Песен пееш, Добро либе,
мене поменуваш:
"Къде ходи мойто либе
по долни седенки?!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.06.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013