* * *

Рума мома за вода и момък овчар

- Ей, Малино Гянешанко,
Гянешанко, вражка щерко!
Кога майка каре, уче,
кого врага ке науче?
Ним се често променувай,
по дваж, по триж во неделя,
девет пъти во месецот,
двана'есет в годината.
На тебе ми ти се хвале,
ти се хвале левент Нако,
кукушкото хранениче,
горничово кръщениче,
на тебе се хвалба хвале,
дек' те найде, да те задре.
Как си дочула Малина,
не послуша стара майка,
та си увзе леян ибрик,
та си изми бело лице,
та си увзе отворето,
си отвори килерето,
килерето, ковчеджето,
та изкара чисто рухо.
Се промени, се нареди,
та си увзе нова стомна,
нова стомна на рамка,
та пойде за студна вода,
си наля и се повърна.
Ка я стрете левент Нако,
та й веле и говоре:
- Малино, мила Малино!
Даль да ти вода изтурам,
дали да ти стомна скършам,
или да ти китка вземам,
иль да лице ти целивам?
Она веле и говоре:
- Море лудо, лудо-младо!
Ако стомна ти ми скършиш,
нова стомна ке ми купиш;
ако вода ми изтуриш,
ке се върнам, ке налеам;
лице ако ми целиваш,
флорина ке ме даруваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012