* * *

Рума мома за вода и момък овчар

Слана падна, Гано, слана падна,
Ганчице ле, Гано, пиле рано,
по полену, Гано, по полену,
мен припадна на гърлону,
малка мома на сърцену,
дано си ми Бог помогне
да я срещна долу, долу,
да й река "Добра среща!",
да ми рече "Дай Бог добро!".
Бог помогна, та я срещнах -
в' ръки носи до две стовни,
пълни равни студна вода.
Реках вода да хи разлее,
близу беше при чешмена -
върна сьо ще, наточи ще.
Реках стовни да хи строше,
близо беше при дюкянен -
върна сьо ще, купи си ще
по-хубави, по-шарени.
Киткана на главьона,
реках китка да хи зьома,
близо беше, Гано, при бахчьона -
върна сьо ще, набра си ще.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012