* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Пушка пукна у поле широко,
куршум падна у гора зелена,
та удари Яне у сърцето.
Яне падна - байрак не изпусна,
а си викна силно, колко може:
- Е, дружина, верна и сговорна,
вдигнете ме на две тънки пушки,
носете ме на път, на кръстопът,
дека мине моята дружина.
С ножове ми гроба изкопайте,
сос зенгии земя изхвърлете,
на глава ми байрак побийте,
на сърце ми лоза посадете,
на нозе ми чешма изведете.
Кога мине моята дружина,
под байрака на сенка да седнат,
от лозата грозде да си берат,
от водата чешма да си налеят.
Вдигнали го на две тънки пушки,
отнесли го доле в равно поле,
сложили го на път, на кръстопът.
С ножове му гроба изкопали,
сос зенгии земя изхвърлили,
на глава му байрака побили,
на сърце му лоза посадили,
на нозе му чешма са си извели.
И кат мине негова дружина,
там да си починат.
Под байрака на сенка седнали,
от лозата грозде са си брали,
от чешмата вода са си пили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015