* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Зажени се Иво черногорче,
та се взема мома отдалеко,
па покани родно и безродно,
па покани знайно и незнайно,
и покани Стойко за байрактар,
Стойкоте си майка не пускаше:
- Седи, Стойко, седи, мило чедо,
седи, Стойко, байрактар не иди,
ти имаше девет мили бракя,
сите девет под байрак паднаха!
Ала Стойко майка не послуша,
рипна Стойко, байрака издигна,
тръгнали са китени сватове,
тръгнали са по равни друмове,
минали са през поле широко,
насреща им висока планина,
пушка пукна от гора зелена,
куршум падна насред равни друми,
та удари Стойко байрактарче,
на зло го е място ударило,
на зло место, у клетото сърце.
Дорде Стойко душа да изпадне,
на дружина Стойко е продумал:
- Ей, дружина, верна и сговорна,
тука мене гроба изкопате,
тука мене младо закопайте,
на крака чешма направете,
у чешмата вода уведете,
кой как мине, вода да си пийне,
на глава ми дърво посадете,
кой как мине, да си отпочине,
и за мене младо да си спомни!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015