|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)
Редом са се, редом, наредили
покрай море пашови сеймене -
кон до коня, юнак до юнака.
Пукна пушка от гора зелена,
та удари най-добриен юнак.
Юнак падна, конче не му падна,
че не рече: "Йох, леле, душице!",
ами рече: "Йох, леле, йолдашлар!
Немам майка - рани да ми мие,
немам сестра - повързи да пере.
Носите ме на пъкь, на кръстопъкь,
с ножове ми гробам изкопайте,
с зингеле ми пръстом изхвърляйте,
пушкини ми носилки сторете,
на глава ми груда извадете,
на ноги ми ружан насадете.
Кой как мине - водица да пие,
кой как мине - ружан да откъца!"
Широка лъка, Девинско; трапезна (СбНУ 39/1934, Букур., № 263).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|