* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Варай, Яно, бела Яно!
Море, чула си, или не си,
де се берат харамии,
на двестате два чауша,
на тристата три байрака?
Та си браха тукму три дни,
тукму три дни и три нощи,
та станаха, та търгнаха.
Разболял се сулакчето,
та чиниха вяра и клетва,
всички на ред да го носят.
Носеха го кой по два дни,
кой по два дни, кой по три дни,
я брата му - три недели.
Веке брата додеяло,
върза коньо за два дъба,
кладе брата под два дъба.
Та стана, та киниса,
тай отиде с харамии.
Я сулакчето вели и говори,
на коньо си вели и говори:
- Вискай, коньо, вискай, белке скинеш,
ти да си идеш дури дома,
на моята стара майка,
стара майка, първа любе.
Белке майка кье се сети,
че съм болен, кье да умра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015