* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Сняг удари, сняг удари, на връх на Петровден,
че завари, че завари моми на Руманя,
а юнаци на бойното поле.
Пушките им на рамо замръзнали,
а остри саби - в бели капии,
чифт пищови - на тънки кръстове.
Отговаря най-добрия войник:
- Вой ва вази, все млади войници,
я вървете още по-нагоре,
да излезем горе на Балкана,
че там има един ми манастир,
да насечем икони кръстове,
да накладем буйни огньове,
да размразим пушки от рамене,
остри саби от бели капии,
чифт пищови от тънки кръстове.
Провикна се младо войниче:
- Вой ва вази, мой мили братя,
девет са ме пушки ударили,
седем от тях ме болят и не болят,
а двете ми като огън горят!
Носете ме, не ме оставяйте.
Дето умра, там ме заровете,
до крака ми конче завържете,
кон да рови, мене да зарови,
кон да цвили, мене да оплаква.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015