|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)
Откакто се, море, откакто се зора зазорило,
оттогава аскер завървяло!
Кон до коня, юнак до юнака;
пушките хми, като честа гора,
куршуми хми, като зла градушка,
сабите хми, като лед над вода.
Пушка пукна страде ордията,
та удари Илча, баш юнака.
Илчо викна, та гората екна:
- Носете ме, не ме оставяйте!
Заровте ме на път, на кръстомпът,
на глава ми черква изградете,
на сърце ми лозе насадете,
на крака ми чешма изградете.
Който грешен Богум да се моли;
който гладен грозде да си хапне;
който жаден вода да си пийне.
Изворово, Харманлийско; седенкарска - през лятото (СбНУ 62/2009,
№ 1033 - "Откакто се зора зазорило").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|