* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Откакто са й, мари, (2) зора зазорила,
оттогава войска завървяла!
Кон до коня, юнак до юнака;
конете им като тъмна мъгла,
пушките им като честа гора,
сабите им като лед на вода,
калпаци им като темен облак.
Отпъна се най-добрата пушка,
че удари млад Михал в сърцето.
Михал викна, гора, вода екна:
- Дружино ле, вярна и сговорна,
носете ме, не ме оставяйте,
дето умра, там ме заровете!
До глава ми черкова изградете,
до крака ми геран изкопайте,
на сърце ми лоза насадете,
гато мине народната войска,
който й грешен, в черкови ще вляи,
който й жаден, с вода ще се напои,
който й гладен, грозде ще си откъне
и ще рече: "Бог да прости Михал!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015