* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Ей, Ильване, Ильване юначе!
Заспал Ильван у зелено ливаде,
а девойче у росна детелина.
Кой как мине, все девойче буди,
а Ильвана никой не разбужда.
Долетели два сиви гълъба,
ка летеха, богме, па гърмеха,
па стъпная на Ильвана на рамо,
ка стъпная, богме, па гръмнаха,
с крила пуунат - Ильвана разбудат
с уста гукнат - Ильвана продумат:
- Ей, Ильване, Ильване юначе,
женен ле си, Ильване, или не си?
- Ни съм женен, ничу да се жена,
ние бехме девет души бракя,
сите девет под байрак умрея,
и за мене един Господ знае.
Дури дума Ильван да издума,
пукна пушка из гора зелена,
та удари Ильвана юнака,
удари го от левата страна,
у левата страна - у клетото сърце.
А Ильван си вели, ем говори:
- Е, дружина, е, верна сговорна,
вземете ме на две тънки пушки,
носете ме доле у полето;
дека умра - там ме оставете,
на глава ми байрако побите,
за байрако конче ми връжете,
кон да копне, мене да закопа,
кон да цвилне, мене да оплаче!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015