* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Откат' се е, море, зора зазорило,
оттогав е аскер завървяло.
Кон до коня, леле, юнак до юнака,
шапките хми като тевна мъгла,
пушките хми като честа гора,
калъчки хми като лед над вода,
куршуми хми като зла градушка.
Де се пусна най-добрата пушка,
та удари най-добър юнака.
Юнак викна, та гората екна:
- Носете ме, не ме остайте!
Дето умра, там ме закопайте!
Отвзели го, та го носили,
дето умря - гроб са изкопали,
със калъчки гроба изкопали,
със ножове пръстта изхвърляли.
Над глава му черква направили,
над ноги му чешма изградили -
сяква мома вода да си вземе,
който юнак мине - в черква да се махне,
в черква да се махне, свяща да запали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015