* * *

Предсмъртни заръки на войвода

Разболял се е Никола,
Никола, млада войвода,
на връх на Стара планина,
на хайдушкото сберило.
Лежи Никола, бълнува,
три дена глава не вдигна,
нито пък очи отвори.
Николовата дружина
до главата му седяха,
в очи Никола гледаха,
водица с вино даваха,
от кошута мляко носеха,
дано Никола оздраве,
дружина да си поведе.
Никола дума дружина:
- Дружина, верна събрана,
заръка ще ви заръчам,
да не се нещо скарате,
кога ми душа излезе,
кой ще ви бъде войвода,
кой ще ви води дружина!
Който ви е носил байрака,
той ще ви бъде войвода,
той ще ви води дружина.
И друго ще ви заръчам,
кога се с душа разделя
да не се някой излъже
над мене сълзи да рони,
дружина да ми разплаче.
Ами се ред наредете,
дръпнете с пушки, гръмнете,
над мене байрак развейте,
юнашка песен запейте,
в гори, балкани ходете,
на бели Дунав идете,
високо байрак вдигнете,
славна Русия срещнете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015